Налагаха се малко поправки, та трябваше да се включват и чакащите на опашката.
Групичката на чакащите ставаше нетърпелива.
Ето ги и полетите на Иван.
Все пак се наложи малка почивка, за да се поосвежи външния облик на Дочковото творение.
Някои младежи трябваше вече да си тръгват, но пък се появиха със закъснение други...
Нашата най-млада сила в дизайна успешно пробва новите и все още пишещи маркери, че да не е моделчето съвсем албинос.
По някое време радионеуправляемите решиха да се засрамят, че с нищо не участват във всенародните тържества, посветени на нашия рожденик, та решиха да си направят излетче сред природата...
След като си премериха дължините и установиха, че само бати Стоянчо има хвърчащо пиле, най-усърдно започнаха да работят по подрязването на крилцата му.
А полето си е широооко, а моделчето едничко...
Ще прескоча много подробности и ето го Живко, който също се чуди защо батковците са дошли отново на полето, а са забравили да вземат най-важните инструменти и "превързочни" материали. Най-накрая взеха мъдрото решение, че трябва да се примолят на омразните кордоваци, които вече бяха готови да започнат битката на годината.
Резултатът е известен, за славната битка между двамата може и песни да се запеят, Ивайло вече е наплашен, не може да спи нормално, сънува кошмари, не може да си учи уроците редовно от душевни тревоги и страдания, готов е вече да се отказва от моделизмите и да тръгне да трупа мускули. А Дочко изчака по-тъмно време за прибиране в къщи, че да не припадне мама, когато го види...Живко и той се разтревожи, че възторжени каки може да видят героичните му рани в автобусите и реши да го превърже виртуално...
